Общата теория на правото е онази част от юридическата наука, която си поставя за задача да дефинира общите правни понятия и да ги свърже в една логически безпротиворечива система. Тя е "обща" доколкото не изследва един определен правен ред и нито един конкретен правен отрасъл. Курсът по Обща теория на правото е двусеместриален. Той представлява важна основа на бъдещите правни знания по отрасловите дисциплини.
Обща теория на държавата
Курсът по Обща теория на държавата е насочен към изучаване на явлението държава от юридическа гледна точка. Това означава държавата да бъде изследвана в отношение с правния ред и с помощта на методологията и понятията, присъщи на правната наука. Освен въпросите на методологията и другите общи въпроси, в курса са засегнати и теориите за възникването на държавата и легитимирането на държавната власт, очертаването на държавата като юридически проблем, въпросите на отношението между държава, власт и суверенитет, формите на държавата и политическите режими.
Политически и правни учения
Курсът по Политически и правни учения представя хронологично най-значимите от тези учения от античността до края на ХХ век. Представят се философи, политически мислители и юристи, чиито теории са повлияли съществено върху развитието на представите за държавната власт и правния ред. Изборът на автори от ХІХ и ХХ век е предопределен от тяхната тежест на полето на правната философия и теорията на правото.
Правнофилософски основи на правата на човека
Правнофилософски основи на правата на човека е теоретична учебна дисциплина. Настоящият курс се опитва да проследи основните възгледи и аргументационни линии за легитимиране на правата на човека, както в историческа ретроспекция, така и в рамките на съвременния правнофилософски дебат. Курсът дава правнофилософска основа за разбирането на причините и последиците от възприемането на правата като водеща нормативна идеология в правните системи от западен тип, оказваща съществено влияние върху съвременния конституционализъм, международното право и правото на Европейския съюз. Нито прогласяването на правата на човека в национални и наднационални правни актове, нито националните и наднационалните процедури по тяхната защита биха имали стабилна основа без обоснован възглед относно тяхното концептуализиране като фигури на мисленето, в които се пресичат ценностното, социално-фактическото и правнонормативното. В този смисъл Правнофилософски основи на правата на човека представлява дисциплина, която създава както методологическата основа, така и езиковата рамка на всеки юридически дискурс с предмет правата. |
